Старобългарски речник
влѣщ 
влѣщ -влѣкѫ -влѣеш несв Влека, влача, тегля а дрѹѕ ѹенц ... влѣкѫште мрѣжѫ рꙑбъ М Йо 21.8 З А СК  мъше  ꙁа власꙑ влѣаахѫ ї плаѫшта С 40.17  съвꙙꙁавъше влѣкошꙙ вънъ с клѣт С 146.1 савна влѣкома съ нѫждеѭ велкоѭ С 146.15 Образно. да вьꙁненавдмъ. влѣкѫщѭѭ нꙑ. нꙁъ похоть СЕ 90b 25 око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ. л стоьнкъ слно текѫштъ. тѣмь вдѣнмъ тамо сꙙ влѣетъ С 343.6 въспѧть влѣщ сѧ ἀνϑέλκομαι Връщам мисълта си към нещо сце  аꙁъ вдѣвъ дѣлесе повѣсть. свѣтълѫ  добрѫ сѫштѫ. тамо дръжѫ ѹмъ с. вьспꙙть влѣкѫ же сꙙ пакꙑ дѹховьнꙑмъ вдомъ С 344.13 влѣщ сѧ М З А СК СЕ К С Гр σύρω ἕλκω Нвб влека ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА