Старобългарски речник
влььць 
влььць -а м Вид плевел, влъчец ( диал ).рьц емꙋ. да трьн  влььць адамово скорентъ. онъ бо стенат  трꙙст сꙙ осѫжденъ бꙑстъ  трьнь ( трьн)  вльецъ дѣлат С 483.29, 484.1 Изч С Гр τρίβολος вльецъ Нвб влъчец диал НГер ДА вълчец диал ВА МлБТР РБЕ ДА