Старобългарски речник
вльнаI 
вльна -ꙑ ж Вълнà ꙇ бꙑстъ бѹрѣ вѣтръна велѣ. влънꙑ же вьлваахѫ сѧ въ ладѭ. ѣко юже погрѧꙁнѫт хотѣаше М Мк 4.37 З корабь же бѣ по срѣдѣ морѣ вълаѩ сѧ влънам. бѣ бо протвенъ вѣтръ М Мт 14.24 З А съмѫщаѩ глѫбнѫ морьскѫѫ. шюмѹ влънъ его. къто протівѫ станетъ СП 64.8 тꙑ владеші дръжавоѭ морьскоѭ. въꙁмѫштеніе же влънъ его тꙑ ѹкротішї СП 88.10 вѣстъ пастѹхъ ꙁвѣрѣ ... вѣстъ вльнѫ крьмнкъ. вѣстъ прстанште бѹрѫ С 509.29 Образно. првръгошꙙ сꙙ въ тврьдꙑ камень. нъ въ пѣнꙑ вльнꙑ хъ раꙁдошꙙ сꙙ С 448.19 Срв.К 12b 23  вльнꙑ нꙑнꙗшнꙗааго жтꙗ хранꙿно прѣплѹт С 498.5 М З А СП СЕ К С Гр κῦμα μετεωρισμός влъна Нвб влъна остар ОА ВА Дюв НГер ОА ВА АК Бот НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ