Старобългарски речник
влькъ 
влькъ -а м Вълк намьнкъ ... вдтъ влъка грѧдѫща. ꙇ оставлѣатъ овъцѧ  бѣгаатъ. ꙇ влъкъ расхꙑттъ ѩ М Йо 10.12 З А СК аꙁъ сълѭ вꙑ. ѣко овьцѧ по срѣдѣ влъкъ М Мт 10.16 З,А. Срв. Лк 10.3 М,З, А; С 534.27 пастѹхъ благꙑ положвꙑ дѹшѫ ꙁа овьцꙙ.  мене грѣшнаго ꙁбаввъ отъ влька С 144.5 вѣстъ пастѹхъ ꙁвѣрѣ. вѣстъ праштьнкъ влъка С 509.29 н влъка овьцѫ мьнѣвъше ѹꙗден бѫдемъ Х IIВа 9 мъноꙁ влъц обьходѧтъ въ одеждахъ овьахъ Х IIАб 15 Образно. ѡ съборе влъкъ пае кръвѭ птомомъ ... ꙿто глагол҄ѫ о вльцѣхъ некротъкꙑхъ. нъ  львъ некротъкꙑхъ горьш С 385.27,29 М З А СК С Х Гр λύκος ϑηρίον влъкъ Нвб влък диал остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ДА вълк ОА ВА НТ ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ вък диал ДА вълек диал ДА фълк диал ДА вук диал ДА вол’к, волек диал ДА воук диал ДА Срв Вълко ЛИ Въло ЛИ ГВ Въла ж ЛИ Вълка ж ЛИ Вълкадин ЛИ Вълкан ЛИ Вълкана ж ЛИ Вълчан ЛИ Вълчин ЛИ Вълчо ЛИ Въльо ЛИ Вълчанов ФИ Вълчев ФИ Вълчаров ФИ Вълчевски ФИ СтИл,РЛФИ