Старобългарски речник
влъшьскъ 
влъшьскъ -ꙑ прил старѣшна влъшьскъ ἀρχίμαγος Главен, върховен маг; предсказвач спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ ...  ставъшема прѣдъ старѣшнам влъшъскам. глаголашꙙ ма вльсв С 257.8—9 прѣдьсѣдъше же. масраѳ.  сроѳ.  марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ С 258.21—22 с слꙑшавъше старѣшнꙑ вльшьскꙑѧ. повелѣшꙙ ѫжемъ ꙁа ногѫ повръꙁъше  влѣшт С 261.7 Срв. С260.6—7 С263.7—8 нѣкотор отъ влъхвъ ... къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ ... глагол҄ѫште С 256.25—26 Изч С влъшъскъ вльшъскъ вльшьскъ Нвб Срв влъхвешки, влъхвински остар НГер ЕтБАН РБЕ