Старобългарски речник
влъшьскъ
влъшьскъ
-ꙑ
прил
старѣшна влъшьскъ
ἀρχίμαγος
Главен, върховен маг; предсказвач
спльнвъше сꙙ ꙗрост многꙑ старѣшнꙑ жьреьскꙑ. повелѣшꙙ првест ꙗ ... ставъшема прѣдъ старѣшнам влъшъскам. глаголашꙙ ма вльсв
С
257.8—9
прѣдьсѣдъше же. масраѳ. сроѳ. марнс. тр старѣшнꙑ вльшъскꙑ
С
258.21—22
с слꙑшавъше старѣшнꙑ вльшьскꙑѧ. повелѣшꙙ ѫжемъ ꙁа ногѫ повръꙁъше влѣшт
С
261.7
Срв.
С260.6—7
С263.7—8
нѣкотор отъ влъхвъ ... къ трьмь старѣшнамъ влъшъскꙑмъ ... глагол҄ѫште
С
256.25—26
Изч
С
влъшъскъ
вльшъскъ
вльшьскъ
Нвб
Срв
влъхвешки, влъхвински
остар
НГер
ЕтБАН
РБЕ