Старобългарски речник
влъшьба 
влъшьба -ꙑ ж Магия раждьꙁѣте сковрадѫ. да въвръженъ бѫдетъ вь н҄ѫ. да тѣмъ бѫдѫтъ вльшъбꙑ го побѣжденꙑ С 157.15—16 вьсѣмь авѣ стъ ... ꙗко влъшъбам одолѣваш. бѣаше бо т лце блѣдо вдмо. нꙑнꙗ же пакꙑ свѣтъло акꙑ сльнце С 159.20 ꙗко не хса рад ... страждеші нъ дѣствьнъ сꙑ влъшъбꙑ. прѣлшташ вьсꙙ С 166.2 аꙁъ бо кръстьꙗнъ смъ  не вѣдѣ н вльшьбꙑ н прокаꙁьства С 111.25 погѹбьѭ тꙙ аште  влъшъбам свом пъваш С 112.19  цѣлѹ бꙑвꙿшѹ. прьвоѭ слоѭ сътвор. т на въставшхъ на н҄его влъшьбоѭ. богомрьꙁъкꙑхъ срацнъ С 567.22 Изч С Гр μαγεία вльшъба влъшъба вльшьба Нвб влъшба остар ВА Дюв МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД