Старобългарски речник
влъхволюбь 
влъхволюбь -ꙗ ср Склонност към магьосничество, гадателство бѫд ... въ скврънꙿнолюбѣ ꙇ въ влъхволюбѣ мѣсто. бголюбець СЕ 70b 17 Изч СЕ влъхволюбе Нвб Срв влъхвуване, ’гадателство, магьсничество’ РБЕ