Старобългарски речник

влъхвовьнъ

влъхвовьнъ -ꙑ прил Магьоснически прѣврат ѧ ст ї акꙑ бога. своѭ вльхвовънѫѭ хꙑтростѭ ꙁмѣнꙗѧ сꙙ С 7.22 Изч С вльхвовънъ Нвб Срв влъхвински ЕтМл влъхвешки ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ