Старобългарски речник
влъхвовань 
влъхвовань -ꙗ ср Магия да въ жрътвꙑ мѣсто влъхвованмъ свомъ огн҄ь прнесе на храмъ С 22.28 нъ нꙑн҄ꙗ сповѣждь мнѣ о вльхвованї свомь С 23.5—6 вдте ꙗко же рее онъ влъхвъ. сътвор влъхвованмъ.  дръжтъ насъ посрѣдѹ рѣкꙑ С 151.6 Изч С Гр μαγεία φαρμακεία влъхвоване Нвб Срв влъхвуване Дюв влъхнуване ОА влъхуване, влъхувание ЕтМл МлБТР