Старобългарски речник
влахернꙑ 
влахернꙑ -ъ същ мн МИ Влахерна — крайният северен квартал на Цариград, където по–късно е бил и императорският дворец [тук за църквата „Св. Богородица”, сега несъществуваща] мⷺца юⷧ҇ ћ҃а҃ свⷳ҇не цркве стꙑѩ бцѧ. ѣже въ влахернаⷯ А 151а 7 Изч А Гр Βλαχέρναι