Старобългарски речник
властельскъ
властельскъ
-ꙑ
прил
На властелина, властелински, владетелски
прѣкръм же пꙙть тꙑсꙙшть. ꙗкоже вь немь властельско хотѣн
С
345.3—4
аште бо се тъьѭ ѹꙁьрꙙтъ ꙁълодѣ властельско мѹ мꙙ. л ꙁнаменꙗ вꙑ всꙙште аб поꙁнавъше блюдѫтъ сꙙ
С
43.6
послѹшнкъ бо смъ ѹдесемъ властельскомъ. а не въꙁскател҄ь божьмъ дѣлесемъ
С
501.28
Изч
С
Гр
τοῦ δεσπότου
τῆς δεσποτείας
δεσποτικός
Нвб
властелски
остар
поет
ОА
ЕтМл
РБЕ