Старобългарски речник
владꙑьство 
владꙑьство -а ср 1. Власт, началство, владичество посълашѧ ꙁасѣдьнкꙑ ... да мѫтъ і въ словес. да бѫ  прѣдал владꙑъствѹ  област воеводꙑ М Лк 20.20 З съ тобоѭ владꙑьство вь день пеалі твоѩ СП 109.3 тана съкръвенаꙗ отъ вѣкъ.  нꙑн҄ѣ облмаꙗ насъ рад. сповѣдаѭштмъ владꙑьство тво С 143.15 2. В християнството — власти, един от деветте ангелски чина в небесната йерархия ѣко нѣстъ емѹ брань къ кръв. ꙇ плът. къ властемъ ꙇ влⷣ҇аьствомъ. къ мродръжтелемъ вѣка сего СЕ 93b 23 М З А Б СП СЕ С Гр ἀρχή ἐξουσία ἡγεμονία владꙑъство Нвб владичество ВА Бот НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА