Старобългарски речник
владꙑка 
владꙑка -ꙑ м 1. Владетел, господар ꙇ прѣдъ влдкꙑ же  цѣсарѧ веден бѫдете мене рад М Мт 10.18 З, А.Срв. Лк 21.12 М З А СК ьто сътворлъ тъгда владꙑка тъ. лютъ бо бѣаше  раꙁлѫенъ С 86.23 непотрѣбьнѹѹмѹ рабѹ вон сте. же отъшъдъшѹ влдцѣ бтъ клѣврѣтꙑ своѧ С 107.27 даждъ м ѡ владꙑко. сего всꙙштааго на дрѣ (!) нага С 455.8 Господ, Бог. і блгсв ... ба  рее. нꙑнѣ отъпѹстш раба твоего влдко М Лк 2.29 З А СК Б ꙇ недовѣдмꙑ слоѭ цръ славѣ. ꙇ влка вꙿседръжтель СЕ 56b 15 ꙇ послѣдѹѩ влⷣ҇ацѣ хѹ СЕ 97а 10 ръці м того л прѣдаешꙇ же вьсѣъскаа одръжітъ. владѫштаго бѣсꙑ. повелѣваѭштаго мірѹ. владꙑкѫ вьсѣкоꙇ тварꙇ К 4b 34—35 велш владꙑко да вьꙁнесемъ ѹстъ нашхъ врата. ꙗже тꙑ днъ сътворлъ с С 507.7  нꙑнꙗ г ... не прѣꙁьр мене владꙑко С 528.16 2. Висш чин в християнската църковна йерархия, владика гда же  поставшꙙ патрарха ... сак҄еларь ... рее к н҄емѹ. вѣрѹ м ьстънъ владꙑко С 121.20 рабе бож флеа. шъдъ вьꙁвѣст владꙑцѣ момѹ свꙙтѹѹмѹ епскѹпꙋ да молтъ сꙙ ꙁа мꙙ С 225.20—21 3. Владетел, притежател, собственик аште послѹшавъ пожьреш богомъ. то  владꙑка мѣню многѹ аште л не послѹшаш лютам мѫкам погѹбьѭ тꙙ С 156.4—5 подъ владꙑкоѭ [владꙑкам] ὑπὸ ἐξουσίαν Подвластен ꙇбо аꙁъ лвкъ есмъ подъ влкоѭ. ꙇмꙑ подъ собоѭ вонꙑ М Мт 8.9 З, А.Срв. Мт 8.9 СК подъ владꙑкам ѹн҄енъ бꙑт εἰμὶ ὑπὸ ἐξουσίαν τασσόμενος Подчинен съм, намирам се във властта на някого бо аꙁъ лкъ есмь подъ влдкам ѹненъ. мѣѧ подъ собоѭ воїнꙑ СК Лк 7.8 М З А СК Б Е СП СС СЕ К С Гр δεσπότης ἡγεμών ὁ κρατῶν πατήρ κύριος [ὁ] ἡγούμενος σωτήρ Нвб владика църк ВА НТ АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА Срв Владикин ФИ Владиков ФИ СтИл,РЛФИ Владиково МИ ВК,Мя Владика МИ ЙЗ,Зас