Старобългарски речник
влага 
влага -ꙑ ж Влага, мокрота а дрѹгое паде на камене  проꙁѧбъ ѹсъше. ꙁане не мѣаше влагꙑ М Лк 8.6 З А вдѣхъ дꙑма ...  ꙁемѭ огн҄емъ ѹпепел҄енѫ.  всего плода праꙁдъна.  мокротънꙑѧ влагꙑ С 128.22 брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ ... ꙗкоже нкакоже влагꙑ творт вь хлѣвнѣ С 300.5 Образно. ꙇ подажд м влагѫ твохъ щедротъ. ꙇꙁгорѣвъшее грѣхꙑ срце мое СЕ 78а 4 беꙁ влагꙑ ά᾿νικμος Който е без влага, сух брѣжънꙑ же камꙑ. толма сѹхъ ꙁѣло стъ  беꙁъ влагꙑ С 300.4—5 М З А СЕ С Гр ἰκμάς νοτίς Нвб влага ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР БТР РБЕ ДА