Старобългарски речник
вꙗлца 
вꙗлца -ѧ ж Виелица, вихрушка тоѧщ бѹр. сѫщ вѣлц. людемъ тръпѧщемъ ꙁімѫ велкѫ СЕ 44b 9 ꙇ жден трѧсавцѭ сѭ ... трѧсѫщѭѭ вѣлцеѭ. вь тѣлес его. мраꙁѧщѭѭ плъть его СЕ 44b 24 Изч СЕ Нвб виялица МлБТР ЕтМл ДА Срв виелица ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР ЕтБАН РБЕ ДА виявица, веявица, веялица, виулица МлБТР РБЕ ДА