Старобългарски речник
втьлеемьскъ 
втьлеемьскъ -ꙑ прил втьлеемьскъ градьць [градъ] Βηϑλέεμ ἡ κώμη Витлеем [вж. при втьлеемъ] отъ сѣмене два  от втлеемъскааго грдца. деже бѣ двд прдетъ хъ М Йо 7.42 Изч М З А втлеемъскъ вітлеомьскъ втьлеомьскъ Нвб витлеемски ОА ВА Бот