Старобългарски речник
втьлеемъ 
втьлеемъ -а м МИ Витлеем [вж. втьлеема] лвц пастꙑр рѣшѧ дрѹгъ къ дрѹгѹ. прѣдѣмъ ѹбо до втлеема М Лк 2.15 З А СК ісѹ рождьшю с въ вѳьлеомѣ юдеісцѣмь ... се вльсв отъ въстокъ прдѫ въ ерлмъ СК Мт 2.1 родъ ... въпрашаше ѧ къде хс раждаетъ с. он же рѣш емѹ. въ вѳьлеомѣ юдеісцемь СК Мт 2.5 гда младенштъ крьвѭ вѳлемъ багърмъ бѣѣше С 397.15—16 М З А СК К С Гр Βηϑλεέμ втлеемъ віѳлеемъ втлѣемъ віѳлеомъ вѳьлеомъ вѳлемъ Срв втьлеема втьлеемьII м втьлеемьI ж