Старобългарски речник
втъ 
втъ -а м ЛИ Вит — християнин от Сицилия, умр. мъченически по времето на имп. Диоклециан [284—305 г.]. Пр. на 16 май и 15 юни мⷺца юⷩ҇ д҃ꙇ҃ стхъ мⷱкъ вта  модеста пѣстѹна его.  крстанцѧ бабъ его А 147b 3 Изч А