Старобългарски речник
втанꙗ 
втанꙗ -ѩ ж МИ 1. Витания — село на източните склонове на планината Елеон, на югоизток от Ерусалим [дн. El–Azarieh] бѣ же еднъ болѧ лаꙁарь. от втанѩ. градьца марна М Йо 11.1 З, А, СК, Н. Срв. С312.30 бѣ же втанѣ блꙁъ ма. ѣко пѧть на десѧте стад М Йо 11.18 З А СК ѣко прблж сѧ въ втъфаћѭ  втанѭ. къ горѣ нарцаемѣ елеонъ М Лк 19.29 З ѹмомъ бꙑстромъ объхождѫ вѳанѭ С 332.23 слꙑшꙙ бо еуагг҄елста съповѣдаѭшта. ꙗже вь вѳан бꙑшꙙ хрстосомъ дѣлеса С 343.16 2. Витания — място на брега на р. Йордан, където е кръщавал Йоан Кръстител с вь втан бꙑшѧ об онъ полъ оръдана. деже бѣ оанъ кръстѧ М Йо 1.28 З А М З А СК ЗП Н С Гр Βηϑανία. Aраб. Beiţ‘Ania’ ’дом на бедността’. вѳанꙗ