Старобългарски речник
вньнъI 
вньнъ -ꙑ прил 1. Виновен, виноват вждь рабе бжї ꙗко мꙑ нѣсмъ толꙿм вньн ꙗкоже непослѹшьлвї ловѣц  ꙁьлї С 41.21 а тꙑ л раꙁбонка въводш. же тъмам ꙁъла  тъмам беꙁакон вннь стъ С 308.30 ѡ веле дѣло ѹдьно. беꙁвнънꙑ акꙑ внънꙑ отъвѣштаватъ С 368.3 2. Който е причина за нещо еже бо ꙁъло страдат. цѣсарьство бо намъ небесно схажда. а же ꙁьло сътворт. внно намъ вѣнѹ огню  мѫцѣ бꙑваатъ С 406.11 вньнъ [вньна] сътворт a) αἰτιάομαι Обвиня някого, направя обвинение срещу някого ко оглаголан носте о ловѣцѣ семъ. кꙿто матъ ба внна. сътворт С 432.19 ѹне бꙑ сце гнѣват сꙙ на тѣхъ. же плꙙсцемъ събран пшѫтъ. тѣхъ бо не внꙿнꙑ сътворш слѹшаѧ пѣсн С 403. 19—20 b) έ᾿νοχον ποιέω Направя някого отговорен за нещо же да съвꙙжете на ꙁем. бѫдетъ съвꙙꙁано на небес. тоже не просто словесꙑ кꙑм. нъ  дѣлесемь вннꙑ сътвор своѧ ѹенкꙑ. рѣшт  вꙙꙁат С 358.6 Изч С Гр αἴτιος ὑπεύϑυνος Нвб винен ’виновен’ МлБТР Срв [не]винен