Старобългарски речник
внопть 
внопть -ꙗ ср Пиене на вино, пиянство бѫд въ добро брашъно ѣденѣ мѣсто. сѹхоѣдець. въ вноптѣ мѣсто водопца СЕ 70b 1 Изч СЕ внопте Нвб винопитие ВА МлБТР