Старобългарски речник
внопвьца 
внопвьца -ѧ м Винопиец, пияница прде снъ скꙑ. ѣдꙑ  пьѩ ꙇ глете. се къ ѣдьца. ꙇ внопвьца З Лк 7.34 З Калка от гр οἰνοπότης Нвб винопивец диал ДА