Старобългарски речник
вноградъ 
вноградъ -а м 1. Лозе лкъ. насад вноградъ  въдастъ і дѣлателемъ М Лк 20.9 З же насад вноградъ.  оплотомъ оград. іскопа въ немъ толо Б Мт 21.33 ї посѣті вінограда своего. ї съвръші іже насаді десніца твоѣ СП 79.15 Срв. СЕ11b 11 СЕ100а 2 мⷧ҇о егꙿда хотѧще вноградъ садт. тꙑ ес хе вноградъ стнънꙑ. ꙇ оць тво дѣлатель естъ. тꙑ своѩ аплꙑ лоꙁе нареклъ ес СЕ 13b 19, 21 2. Лоза  првꙙꙁаѭштааго къ вноградѹ жрѣбꙙ сво ... покланꙗтъ сꙙ дѹхомъ С 321.22 на н҄емъже пропꙙшꙙ стнънꙑ вноградъ глагол҄ꙙ. аꙁъ смъ вноградъ.  бꙑстъ дꙗволѹ лоꙁа съмрьтьнаꙗ С 353.16—17, 17 М З А СК Б СП СЕ С Гр ἀμπελών ά᾿μπελος Нвб виноград остар ОА ВА Дюв МлБТР ЕтМл РБЕ РРОДД ДА Срв Виноград МИ Виноградец МИ Виногради МИ ПК,Пр. в им