Старобългарски речник
вно 
вно -а ср 1. Вино ꙇ нктоже не вълваатъ вна нова въ мѣхꙑ ветъхꙑ. аще л же н просадтъ вно новое мѣхꙑ М Лк 5.37 З.Срв. Мк 2.22 М З ї о мьнѣ поѣхѫ пьѭште вно СП 68.13 ї въста ѣко съпѩі гь. і ѣко сіленъ шюменъ отъ віна СП 77.65 гі ... прѣложе водѫ въ вно. въ канагаллѣскꙑхъ брацѣхъ СЕ 14а 24 вно благо новааго внограда. веселꙙ  свѣтъло творꙙ лца С 143.23 мѣше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ  топлꙑ. вно  масло дрѣвѣно.  младꙑ сꙑрꙑ  аца С 291.7 2. Лоза, грозде посъла рабꙑ своѧ къ дѣлательмъ матъ вна своего СК Мт 21.34 їꙁбі градомь віна їхъ. і ръніцѩ їхъ сланоѭ СП 77.47 ождахъ сътворт вно. сътвор же трьн С 433.28—29 3. Лозе мⷧ҇о стⷢ҇аа трофона ѡ всⷨ҇е гадѣ ꙁълѣ. гѹбѧщмь. вна  нвꙑ. ꙇ врътꙑ СЕ 59а 6 да отъженѫтъ ... вꙿсе еже обдтъ вна. ꙇ нвꙑ. ꙇ врътоградꙑ СЕ 59а 13 вно кꙑсѣло Ново вино, прекипяла шира мⷧ҇о наѧтью внѹ кꙑсѣлѹ СЕ 14а 22 оꙁмьрено [оцьтьно, оцьтѣно] вно ἐσμυρνισμένος οἶνος Вино, примесено с миро  даѣахѫ емѹ піті. оꙁмьрено віно А Мк 15.23 і даѣхѫ емѹ пт оцътъно вно М Мк 15.23 З СК сѫт вно πέσσω τὸν οἶνον Изтрезнея  отъ ѹптꙗ не могѫтъ т въ домꙑ своѧ ... доньдеже прдѫтъ сво мъ мше прведѫтъ въ домꙑ своѧ. же ꙁа ѹтра въстаѭште. гда сѫꙙтъ вно. радѹѭтъ сꙙ ꙁѣло ꙗко ѹ свохъ сѫтъ с дома лежал С 267.16—17 М З А СК О Е СП СЕ К С Гр οἶνος ά᾿μπελος σταφυλή ἀμπελών віно Нвб вино ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА Срв Виница МИ ЖЧ,ГРБМДП Винени МИ Винце МИ Виняни МИ ЙЗ,Зас