Старобългарски речник
внар҄ь 
внар҄ь -ꙗ м Лозар, винар смоковьнцѫ мѣаше еднъ въ вноградѣ своемь въсажденѫ. ꙇ прде ... рее же къ внарев. се третее лѣто прхождѫ. штѧ плода М Лк 13.7 Изч М З Гр ἀμπελουργός Нвб винар ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв Винарово МИ Винарско МИ ПК,Пр. в им Винаров ФИ СтИл,РЛФИ