Старобългарски речник
вкторъ 
вкторъ -а м ЛИ Виктор — войн–християнин, умр. мъченически в Дамаск по времето на имп. Антонин Пий [138—161 г.]. Пр. на 11 ноември мⷺца ноѩⷠ҇ а҃ꙇ҃ стааⷢ҇ мкⷱ҇а мінъ  вктора  вікента А 127а 5—6 Изч А Гр Βίκτωρ Нвб Виктор ЛИ ГВ Викторов ФИ СтИл,РЛФИ