Старобългарски речник
вк҄ентъ 
вк҄ентъ -а м ЛИ Викентий — архидякон на епископ Валерий в Кесария Августа [дн. Сарагоса, Испания], преследван като християнин по времето на имп. Диоклециан [284—305г.]; умр. във Венеция [ок. 304 г.]. Пр. на 11 ноември мцⷺа ноѩⷠ҇ а҃ꙇ҃ стааⷢ҇ мкⷱ҇а мінъ  вктора  вікента А 127а 6 Изч А Гр Βικέντιος вікентъ Нвб Викенти ЛИ СтИл,РЛФИ Викентий ЛИ ГВ Викентиев ФИ СтИл,РЛФИ