Старобългарски речник
вдѣнь
вдѣнь
-ꙗ
ср
1. Виждане, гледане, наблюдаване, разглеждане
вꙑ бога вдѣсте. а аꙁъ л днъ смъ не достонъ вдѣнью го
С
500.1—2
отъпрьва ѹбо не вѣрѹѭштѹ господьню вьскрѣсенью. послѣжде же по вдѣн по прсꙙжен. вѣрѹѭштѹ ха
С
498.18
гробъ тъштъ жде прѣжде положена вдѣшꙙ. тѣмꙿже веде на вдѣн. да обомѹ бѫдета сьвѣдѣтелꙗ. гробѹ въскръсеню
С
445.28
въ днъ дь (!) прмкр на вдѣнь ꙁждемааго дѣла. паде тѹ пѣнꙑ тѣштꙙ
С
553.10
Свиждане, среща.
прспѣшꙙ нѣц вь самъ ꙁно. пршедъше на молтвѫ цѣловань вдѣнь стааго
С
549.22
Нещо, което е видяно.
съходѧщемъ мъ съ горꙑ ꙁаповѣдѣ мъ съ глѧ. нкомѹже не повѣдте вдѣнѣ
М
Мт 17.9А
2. Зрение
слѣпꙑмъ вдѣнье даꙗше
С
480.21
даръствѹ мъ вдѣн. да прославꙙтъ сто прѣхвально мꙙ тво
С
3.28—29
3. Гледка, зрелище
око ѹбо вдꙙ л дѫбъ цвѣтьанъ л стонкъ слно текѫштъ. тѣмь вдѣнмъ тамо сꙙ влѣетъ
С
343.6
4. Външен вид, образ, облик, външност
ꙇ бꙑстъ егда молѣаше сѧ вдѣне лца его но
М
Лк 9.29
З
посълавꙑ мѧ отцъ. тъ съвѣдѣтельствова о мьнѣ. н гласа его нкъдеже слꙑшасте. н вдѣне его вдѣсте
М
Йо 5.37
З
А
СК
ꙁьрѧ стааго дха. вь вдѣнь голѫбн. съходѧща
СЕ
3а 19—20
бѣаше же вдѣн го акꙑ мльн. одежда го бѣла акꙑ снѣгꙿ
С
444.24
вдѣхъ сво стъство акꙑ бсъръ бльштꙙштъ сꙙ. мрътво же тѣлесъно вдѣн. акꙑ тнавъ калъ смрьдꙙшть рънъ
С
167.21
їѡсфа тъкнѫ вдѣн ѫтробꙑ. ꙁнца вьꙁраѧ ... въпрашат хотѣаше
С
240.3
5. Видение, съновидение, сън
ꙇшедъ же не можааше глат къ людемъ. ꙇ раꙁѹмѣшѧ ѣко вдѣне вдѣ въ цркв
М
Лк 1.22А
вѣдѫшт бѫд ꙗко аште прдеш то не маш мене вдѣт ... ждеже аште да с. то прдѫ т вь сьнѣ. то она слꙑшавъш ... прѧ авѣ вдѣн
С
299.21
вдѣ вдѣн двьно. слꙑ нѣкꙑѧ съ небесъ съходꙙштꙙ
С
93.2
тъгда ѹбо еѳер въставъ отъ съна. вдѣн расѫдвъ съ вьсѣцѣмъ потъштанмъ въпрашаѧ прде въ лаврѫ отьца савꙑ
С
294.19
жвотьно вдѣнь
ζωοφανής
Животински образ
ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ ... л жвотьномь. вдѣнемь авлѣѩ сѧ
СЕ
54а 1
М
З
А
СК
СП
СЕ
С
Гр
ὀπτασία
ὅραμα
ό᾿ψις
ϑέαμα
ϑέα
εἶδος
ἰδέα
ϑεωρία
δεῖξις
[τὸ] βλέπειν
ὅρασις
Нвб
видение
ОА
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл
АР
ЕтБАН
РБЕ
БТР
ДА