Старобългарски речник
вдьнъ 
вдьнъ -ꙑ прил Явен, разбираем, достъпен за ума новꙑ с боговдъцъ ... покаꙁа намъ  тъ. богомъ напсанꙑ го скржал. ꙁвънѫдѹ ѹбо дѣствънꙑ. ꙁвънѫтрь же вдьнꙑ. мѫштꙙ ѹтврьжден С 278.5 Изч С Гр ϑεωρητικός Нвб виден ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ Срв Виден МИ ЙЗах,Кюст Видина МИ ГХ,МИМ