Старобългарски речник
вдьнъ
вдьнъ
-ꙑ
прил
Явен, разбираем, достъпен за ума
новꙑ с боговдъцъ ... покаꙁа намъ тъ. богомъ напсанꙑ го скржал. ꙁвънѫдѹ ѹбо дѣствънꙑ. ꙁвънѫтрь же вдьнꙑ. мѫштꙙ ѹтврьжден
С
278.5
Изч
С
Гр
ϑεωρητικός
Нвб
виден
ОА
ВА
НТ
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
Срв
Виден
МИ
ЙЗах,Кюст
Видина
МИ
ГХ,МИМ