Старобългарски речник
вдъ
вдъ
-а
м
1. Образ, облик
камен сѫште. ловѣкꙑ ꙁваꙗн. въ вдъ ловѣьскъ ображен
С
177.7
вдѣхомꙑ ... нъ вдъ го беьстьнъ
С
436.7
нъ велм трѣбѣ скат ... вда смоковьнааго отъ многꙑхъ съкаꙁано. ꙗкоже мьнѣ сꙙ мьнтъ. нъ не по їстнѣ ... бѣдно бо раꙁѹмѣт. въ повѣст псьменьнѣ лежꙙ ѹмъ. вь велцѣ глѫбнѣ мѣѧ
С
345.13
вдѣста нѣкого въ бѣлахъ рꙁахъ посрѣдѣ облака сѣдꙙшта многꙑ же прѣстоѧштꙙ. ѹжасъша же сꙙ вда того
С
211.17
богообраꙁъно прмл҄етъ. раꙁѹмьнꙑм въꙁводмъ степеньм ꙁаконоположен. вдъ словомъ божмъ отвръꙁаатъ ѹста
С
277.14
2. Гледка
огн҄ь бо многъ ... на въꙁдѹсѣ вънѫ гласъ спѹштааше ... се слꙑшавъша ... падоста на ꙁем не сътръпѣвъша н вда того н гласа
С
211.3
3. Видение, съновидение
тъгда ѹбо еѳер въставъ отъ съна. вдѣн расѫдвъ ... вдъ отꙿцемъ повѣдавъ
С
294.21
4. Зрение, виждане
вьспꙙть влѣкѫ же сꙙ пакꙑ дѹховьнꙑмъ вдомъ
С
344.14
С
Гр
εἶδος
ϑεωρία
ἱστορία
ὀπτασία
Нвб
вид
ОА
ВА
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
АР
РБЕ
БТР
ДА