Старобългарски речник
весньнъ 
весньнъ -ꙑ прил Пролетен ꙁемьꙗ ѹбо вь се врѣмꙙ веснъно. шпъкъ  їа  нъ цвѣтъ расттъ С 495.16 Изч С Гр τοῦ έ᾿αρος Нвб Срв весна ВА