Старобългарски речник
веселъ 
веселъ -ꙑ прил Весел, радостен, щастлив пожідѣмъ вдѣт ха. побѣждъша. въстаѭшта ꙁ мрътвꙑхъ. нꙑнѣ весел прістѫпімъ. къ въскресъшюмѹ К 12а 29 вдѣахѫ бо мѹ сѣднꙑ бѣлꙑ акꙑ вльнѫ. благо тѣло. осклабьнѣ о. лце въ старост весело С 47.30 пршедъше же сї мѫж лют. пѹстшꙙ сѧ на стꙑѧ да жвꙑ ѧ пожьрѫтꙿ. вдѣвъше же ѧ ст акꙑ весел къ вѣньцѹ страст подошꙙ С 62.23 прдѣте вьс ѧꙁꙑц да въсплештемъ рѫкам.  вьсклкнемъ богѹ съпасѹ нашемѹ. гласомъ веселомъ С 319.12 вѣштате ѡ отроц. отъкѫдѹ вамъ добраꙗ с  веселаꙗ реть  пѣснь С 321.1 К С Гр ἀγαλλόμενος φαιδρός κεχαριτωμένος γεγηϑώς ἐπίχαρις [τῆς] ἀγαλλιάσεως Нвб весел ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ АР ДА Срв Весел ЛИ Весела ЛИ Веселана ЛИ Веселин ЛИ Веселина ЛИ СтИл,РЛФИ