Старобългарски речник
веселт 
веселт -веселѭ -веселш несв Веселя, радвам рѣна стръменѣ веселѧтъ градъ бж Е 26б 10 Срв. СП45.5 оправъданъѣ гнѣ права веселѩшта сръдьца. ꙁаповѣд гнѣ ꙁдалее просвѣшташті оі СП 18.9 ї вънідѫ къ алтарю бжю. къ бѹ велѩщюмѹ (погр. вм. веселѩщюмѹ, Север., с. 56, бел. под линия) юностъ моѭ їсповѣмъ сѩ тебѣ въ гѫслехъ бже бже моі СП 42 4 длъгослѹжью податель. благодшью давець. мѫжъствѹ подвжънкъ. лѣжѧ  въстаѩ съ тобоѭ. сѣдѧ  веселѧ срце твое СЕ 92b 20 васъ птатъ хлѣбъ. а мене слово бж. васъ веселтъ вно. мене же благодѣть стааго дха С 19.14 хлѣбъ небесъскꙑ. ѹтвръждаѧ срьдьца. вѣдѫштмъ добраꙗ твоꙗ дѣанꙗ. вно благо новааго внограда. веселꙙ  свѣтъло творꙙ лца. ождаѭштмъ прхода твого С 143.23—24 дрѹгъ отъ дрѹга направьꙗѭтъ. праꙁдьнкомь. любвѫѭ црькꙿве хрстосовѫ веселꙙтъ. не погꙑбаѭштеѭ пштеѭ. нъ прѣбꙑваѭштеѭ въ жꙁнь вѣьнѫѭ С 318.22  ꙁа нꙑ пострадавъшааго волеѭ пробьштвъшꙙ сꙙ страстьм. ѧже ьст  славꙑ господьн҄ꙙ наслаждьше сꙙ. веселꙙтъ бо срьдꙿце божꙗа С 533.29 Изч Е СП СЕ С Гр εὐφραίνω Нвб веселя [се] ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ БТР ДА