Старобългарски речник
верга 
верга -ꙑ ж Верига, синджир, окови мⷺца тоⷢ҇ ҄е і҃ цѣлованⷷ҇  покланѣне вергаⷨ҇ стаго апла петра А 141а 15 пркоснѫ сꙙ вергахꙿ. облежꙙштхъ о вꙑ ю.  аб отъпадошꙙ вергꙑ отъ тѣлесе ю С 182.6,8  додѣмъ акꙑ отъ слꙑ на слѫ. ꙗкоже бо вь вергахъ ꙁлатахъ. пртокꙑ дрѹгъ дрѹꙁѣ сьплетенъ. дно дного дръжтъ сꙙ сьплетенꙑхъ кождо С 318.14 кнꙙꙁъ повелѣ въсадіт ꙗ въ темнцѫ.  вергꙑ наложіт ма на вꙑѭ.  на рѫцѣ  на ноꙁѣ.  тако блюст ю С 181.23 Срв. С195.22 С223.22—23 А С Гр ἅλυσις κλοιόν κλοιός σίδηρον Нвб верига ОА ВА НТ Дюв МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА Срв веруга диал НГер ДА Веригата МИ ЙЗ,Зас