Старобългарски речник
веньꙗмнъ 
веньꙗмнъ -а м ЛИ Вениамин — син на Яков и Рахил [Бит 35.16—18], родоначалникепоним на едно от 12–те израилеви колена прѣдъ ефремомь і венѣміномь. ї масїю. въꙁдвігні сілѫ твоѭ і пріді да нꙑ спеші СП 79.3 тъьѭ же ѹꙁьрѣвъ братѭ  прснааго брата веньꙗмна. беꙁълобьнааго младааго мьн҄ьшааго. отьꙙ лоꙁꙑ послѣдьн҄ гроꙁнъ С 367.26 не помꙙнѫ ... н прснааго брата веньꙗмна страданꙗ С 367.21 Изч СП С Гр Βενιαμίν От евр binějamīn, ’син на дясната страна’, т. е. ’щастлив’ или ’син на юга’ венѣмінъ Нвб Вениамин ЛИ Вениамина ЛИ СтИл,РЛФИ