Старобългарски речник
велѣт 
велѣт -велѭ -велш несв Изричам заповед, заповядвам нѣмꙑ ꙇ глѹхꙑ дше. аꙁъ т велѭ ꙁт ꙁ него М Мк 9.25 З А СК Б къто ѹбо съ естъ. ѣко  вѣтромь велтъ  водѣ. ꙇ послѹшаѭтъ его М Лк 8.25 З А трѧсавце ... велтъ т ꙇꙁт. ꙇ сего раба своего СЕ 48b 16 жрътвѫ лі мі веліші оставіті К 9а 23 рее къ н҄емꙋ. тебѣ глагол҄ѫ велтъ т їс хс мо сьлѣст С 33.13 вѣмъ ... ꙁаповѣд црꙙ ꙗко велтъ вамъ жрьт богомь С 125.15 Подканвам, приканвам. прносꙙ мъ вно  велꙙ мъ ꙗст молꙗаше сꙙ глагол҄ꙙ. подѣте ꙙда да въкѹсте С 38.17  да ѹвѣсте акꙑ  не въпрашат сꙙ велмъ. нъ въ темнцѫ демъ по вол҄ С 130.15 Предписвам, нареждам, повелявам. відѣ лі спꙑтанье ѹтелево. въ колцѣ кротості велітъ да прѣбꙑваемъ К 4а 11 блаженꙑ павьлъ ... рее. невел҄ѫ вамꙿ не вѣдѣт о ѹсъпьшїхъ да не скрьбте. ꙗко же  прої немѫшт надеждꙙ С 488.9 ꙁаконъ бѣ данъ. велꙙ не прѣлюбодѣат  н ѹбт С 365.20 М З А СК Б СЕ К С Гр ἐπιτάσσω προστάσσω κελεύω ἐπιτρέπω παραινέω ϑέλω πείϑω βούλομαι προτρέπομαι ἀξιόω παρακελεύομαι Нвб веля, велям, велам диал ВА Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН АР РБЕ РРОДД ДА