Старобългарски речник
велѣнь 
велѣнь -ꙗ ср Заповед, нареждане, повеление не ꙁатвор м влко. рътога твоего. н въꙁгѫша сѧ мноѭ(ѭ) прѣстѫпльшааго т велѣне СЕ 85а 20 Изч СЕ велѣне Нвб веление остар книж ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР РБЕ РРОДД Срв веленье, веление ’казване НГер ДА