Старобългарски речник
вельрѣвъ
вельрѣвъ
-ꙑ
прил
Който говори надменно, високомерно
потрѣбітъ гь въсѩ ѹстънꙑ лъстівꙑѩ. і ѩꙁꙑкꙑ велерѣꙑвъ
СП
11.4
Изч
СП
Гр
μεγαλορρήμων
велерѣвъ
Нвб
велеречив
остар
ОА
ВА
МлБТР
ЕтМл
БТР
РБЕ
РРОДД
Срв
велеречен
ОА
велеречиво
нареч
ЕтМл
велеречие
ср
МлБТР
ЕтМл
велеречивост
ж
ЕтМл
