Старобългарски речник
вельрѣеват 
вельрѣеват -вельрѣѹѭ -вельрѣѹш несв Говоря високомерно да облѣгѫтъ сѩ въ стѹдъ ї въ срамъ. велърѣюѭштеї на мѩ СП 34.26 вънегда подвіжасте сѩ ноѕѣ мо на мѩ вельрѣевшѩ СП 37.17 Срв. СЕ76b 19  аще бі ненавідѩі мне мѩ велърѣевалъ СП 54.13 Изч СП СЕ Калка от гр μεγαλορρημονέω велерѣеват велърѣеват Нвб Срв велеречив остар ОА ВА БТР РБЕ