Старобългарски речник
вельрѣеват
вельрѣеват
-вельрѣѹѭ
-вельрѣѹш
несв
Говоря високомерно
да облѣгѫтъ сѩ въ стѹдъ ї въ срамъ. велърѣюѭштеї на мѩ
СП
34.26
вънегда подвіжасте сѩ ноѕѣ мо на мѩ вельрѣевшѩ
СП
37.17
Срв.
СЕ76b 19
аще бі ненавідѩі мне мѩ велърѣевалъ
СП
54.13
Изч
СП
СЕ
Калка от
гр
μεγαλορρημονέω
велерѣеват
велърѣеват
Нвб
Срв
велеречив
остар
ОА
ВА
БТР
РБЕ