Старобългарски речник
вельможа
вельможа
-ѧ
м
Велможа, държавник
не бѣаше же ѹ н҄его раꙁлѫеньꙗ богатѹѹмѹ ѹбогѹѹмѹ. н послѹшааше кол вельможъ. ꙗкоже ѹбогꙑхъ немоштьнꙑхъ ьстьнѣше
С
557.12
ѡ дѫбе блаженꙑ. гоже цѣсаре ътѫтъ. властеле вельмѫжꙙ любꙙтъ
С
354.6
Изч
С
Гр
τοπάρχης
вельмѫжа
Нвб
велможа
ОА
ВА
Дюв
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ