Старобългарски речник
вельлѣпъ 
вельлѣпъ -ꙑ прил Великолепен, прекрасен, изпълнен с величие и красота ѣко блгв сѧ ꙇ прослав. прѣестъное  вельлѣпое ꙇмѧ твое СЕ 23а 3 Срв. СЕ13b 17—18, СЕ99а 25 вꙿсенощьное намъ славословестве твое дарѹ. хвалт вельлѣпое мѧ твое СЕ 38а 14—15 Достопочтен, многоуважаван. господнъ мо вельлѣпꙑ млѹтъ тѧ С 102.13 Изч СЕ С Калка от гр μεγαλοπρεπής Нвб велелеп книж остар ОА МлБТР Срв велелепен книж остар ОА ВА МлБТР ЕтМл РБЕ