Старобългарски речник
вельлѣпота
вельлѣпота
-ꙑ
ж
Великолепие, велелепие
їсповѣданіѣ красотѣ прѣдъ німь. свтꙑні вельлѣпота вь свѣтілѣ его
СП
95.6
ѣко да въспоѭ славѫ твоѭ вьсь день вельлѣпотѫ твоѭ
СП
70.8
ѣко вьꙁѩтъ сѩ вьллѣпота (!) твоѣ прѣвꙑше съ
СП
8.2
славѫ і вълѣпотѫ (погр. вм. вельлѣпотѫ, Север., с. 24, бел. под линия) въꙁложішѩ на нъ
СП
20.6
емѹже подобаетъ вꙿсѣ слава. есть дръжава. ꙇ покланѣне. ꙇ вельлѣпота
СЕ
95b 24—25
СП
СЕ
Калка от
гр
μεγαλοπρέπεια
Превежда и гр.
εὐπρέπεια
веллѣпота
Нвб
велелепота
книж
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
Срв
велелепие
книж
остар
ОА
ВА
МлБТР
РБЕ
РРОДД