Старобългарски речник
вель 
вель прил 1. С големи размери, голям по обем  въꙁдрасте  бꙑстъ въ дрѣво веле  пьтцѧ небскꙑѩ вьселшѧ сѧ въ вѣтв его М Лк 13.19 З междю нам  вам. пропадь велѣ ѹтврьд сѧ М Лк 16.26 З А ꙁвлѣе мрѣжѫ ... плънѫ велі рꙑбъ М Йо 21.11 З А СК ꙇ тъ вама покажетъ горьнцѫ велѭ постъланѫ М Лк 22.12  въꙁъмъше камꙑ вел првꙙꙁашꙙ мѹ къ ногама. вьврѣшт  тако вь рѣкѫ С 154.2 Голям по сила, по интензивност, височина и под. і въꙁглашь гласомь велемь съ. рее. отье въ рѫцѣ тво прѣдаѭ дхъ мо М Лк 23.46 З А ꙇ се трѫсъ бꙑстъ вел М Мт 28.2 З А ꙇ бꙑстъ бѹрѣ вѣтръна велѣ. влънꙑ же вълвахѫ сѧ въ ладѭ. ѣко юже погрѧꙁнѫт хотѣаше М Мк 4.37 З тъшта же смонѣ бѣ одръжма огнемь велемь М Лк 4.38 З  ѹлеже вѣтръ  бꙑстъ тшна велѣ М Мк 4.39 З. Срв.Мт 8.26 М З люд сѣдѧшті въ тъмѣ вдѣшѧ свѣтъ велі З Мт 4.16 А СК вьꙁъпвъ велемъ гласомь. сꙑ на распонѣ ... бже бже по ьто мѧ остав СЕ 43b 1 гаврлъ арꙿхстраттъ къ протвьнꙑмъ сламъ гласомъ велмъ глаголетъ. въꙁмѣта врата кнꙙꙁ ваш С 464.15 Многоброен. бѣ же тѹ стадо свно пасомо веле пр горѣ М Мк 5.11 З 2. Голям по обхват, по важност, по значение  ꙁнаменѣ с нбсе велѣ бѫдѫтъ М Лк 21.11 З въ тꙑ дьн. бѫдетъ бо бѣда велѣ на ꙁем М Лк 21.23 З млтвам твом подаѫщ велѫ млстъ Е 34б 10 ѣко мілость твоѣ велѣ на мьнѣ естъ СП 85.13 ѣко веле страхъ гнь. ꙇ велѣ слава его СЕ 55а 11,12 проповѣждь. бжіѣ вельѣ юдесе К 13а 37 велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара С 85.2 вел господь нашъ  велꙗ крѣпость го С 331.23 Скъп, скъпоценен, разкошен. лвкъ еднъ сътвор веерѭ велѭ.  ꙁъва мъногꙑ М Лк 14.16 З А СК  ꙗкоже се отъ цѣсара. дарꙑ велѧ ... раꙁдаваѭште С 93.4 3. За душевно качество или проява — голям, дълбок, силен ꙇ абе въста дѣвца  хождааше ... ꙇ ѹжаснѫшѧ сѧ ѹжасомь велемь М Мк 5.42 З бѫдетъ бо тогда скрьбь велѣ М Мт 24.21 З ѡ жено вельѣ естъ вѣра твоѣ М Мт 15.28 СК вдѣвъш же ѕвѣꙁдѫ въꙁдрадовашѧ сѧ радостіѭ (радостіѭ) веліеѭ ꙁѣло А Мт 2.10 СК ѣко веле страхъ гнь СЕ 55а 11 вельѣ дръꙁость велье бестѹдье К 4b 30,31 4. Велик, славен, прославен, прочут  славлѣахѫ ба глще. ѣко прркъ велі въста въ насъ А Лк 7.16 вел гъ нашъ. хвалте гѣ Е 3а 8 къто бъ велеі ѣко бъ нашъ СП 76.14 ꙁнаемъ въ юдѣ бъ.  въ л веле мѧ его СЕ 105b 8 мꙑ же помъ вел господь нашъ С 331.22—23 5. Като същ. велꙗ ср мн μεγ´αλα Големи, велики неща  ꙁабꙑшѩ ба спаѭщаго ѩ. створьшаго вельѣ вь егуптѣ СП 105.21 вель дьнь μεγάλη ἡμέρα Празник да не останѫтъ на крстѣ тѣлеса въ сѫботѫ бѣ бо вел҄ дьнь тоѩ сѫботꙑ. молшѧ плата да прѣбѭтъ голѣн ꙇхъ. ꙇ въꙁъмѫтъ ѩ З Йо 19.31А М З А СК Б Е СП СЕ К С Р Гр μέγας πολύς σφοδρός πρῶτος εἷς [τῆς] ἀγαλλιάσεως веле вел вел вел҄ Нвб вели, велий ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН РБЕ ДА Срв Велипоя МИ АМС,Слав. нас. Алб Вели връх МИ Велица МИ ВК,ОМ Вельи манастир МИ БС, ТГ Велиово МИ Вели тарла МИ БМС Вельи говедарник МИ БС,ЕРГ Вельо ЛИ Веле ЛИ Вела ж ЛИ Велев ФИ Вельов ФИ Велевски ФИ СтИл,РЛФИ