Старобългарски речник
вельꙁѣвѹлъ 
вельꙁѣвѹлъ -а м ЛИ Велзевул [Веелзевул] — божество, почитано във филистимския гр. Акарон [4 Цар. 1.2, 16]; у израилтяните архиначалник на демоните сь не ꙁгонтъ бѣсъ. тъкмо о вельꙁѣволѣ кънѧѕ бѣсъ М Мт 12.24 З.Срв. Лк 11.15 М З ꙇ кънжънц нꙁъшедъше отъ ерлма. глхѫ вельѕѣволъ матъ М Мк 3.22 З ѣко глте о вельѕѣвѹлѣ ꙁгонѧщъ мѧ бѣсꙑ М Лк 11.18 З ꙇ аште господна домѹ вельꙁѣвола нарѣшѧ кольм пае домаштьнѧѩ его. не ѹботе сѧ ѹбохъ ньтоже бо естъ покръвено еже не отъкръвено бѫдетъ М Мт 10.25 З А аште же аꙁъ о вельѕѣвѹлѣ ꙁгонѭ бѣсꙑ. снве ваш о комь ꙁгонѧтъ М Лк 11.19 З ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ. л гръдъ СЕ 53b 25 Изч М З А СЕ Гр Βεελζεβούλ Βεελζεβούβ вельꙁѣволъ вельꙁѣолъ вельѕѣволъ вельѕѣвѹлъ вельꙁѣѹлъ Нвб велзевул ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ РРОДД