Старобългарски речник
вельꙁѣвѹлъ
вельꙁѣвѹлъ
-а
м
ЛИ
Велзевул [Веелзевул] — божество, почитано във филистимския гр. Акарон [4 Цар. 1.2, 16]; у израилтяните архиначалник на демоните
сь не ꙁгонтъ бѣсъ. тъкмо о вельꙁѣволѣ кънѧѕ бѣсъ
М
Мт 12.24
З.Срв.
Лк 11.15
М
З
ꙇ кънжънц нꙁъшедъше отъ ерлма. глхѫ вельѕѣволъ матъ
М
Мк 3.22
З
ѣко глте о вельѕѣвѹлѣ ꙁгонѧщъ мѧ бѣсꙑ
М
Лк 11.18
З
ꙇ аште господна домѹ вельꙁѣвола нарѣшѧ кольм пае домаштьнѧѩ его. не ѹботе сѧ ѹбохъ ньтоже бо естъ покръвено еже не отъкръвено бѫдетъ
М
Мт 10.25
З
А
аште же аꙁъ о вельѕѣвѹлѣ ꙁгонѭ бѣсꙑ. снве ваш о комь ꙁгонѧтъ
М
Лк 11.19
З
ꙇл самъ ес вельꙁѣолъ. ꙇ невдмъ. л гръдъ
СЕ
53b 25
Изч
М
З
А
СЕ
Гр
Βεελζεβούλ
Βεελζεβούβ
вельꙁѣволъ
вельꙁѣолъ
вельѕѣволъ
вельѕѣвѹлъ
вельꙁѣѹлъ
Нвб
велзевул
ОА
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РБЕ
РРОДД