Старобългарски речник
вельгласьнъ 
вельгласьнъ -ꙑ прил Гръмогласен ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат С 206.22—23 Изч С Калка от гр μεγαλόφωνος вельгласънъ Нвб велегласен книж остар ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ РРОДД