Старобългарски речник
вельгласьнъ
вельгласьнъ
-ꙑ
прил
Гръмогласен
ꙗкоже бо вельгласънаꙗ трѫба трѫбꙙшт вьставьꙗтъ многꙑ. на въплъен рат
С
206.22—23
Изч
С
Калка от
гр
μεγαλόφωνος
вельгласънъ
Нвб
велегласен
книж
остар
ОА
ВА
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
РРОДД
