Старобългарски речник
вельбѫждь
вельбѫждь
прил
притеж
Камилски
бѣ же оанъ облъенъ власꙑ вельбѫждꙇ
М
Мк 1.6
З
А
СК
Б
самже оанъ мѣаше рꙁѫ своѭ. ѡт власъ вельбѫждъ
А
Мт 3.4
Изч
М
З
А
СК
Б
Гр
τοῦ καμήλου
вельбѫждъ
Нвб
велбъжд
остар
ВА
ЕтМл
ЕтБАН
велбужд
МлБТР
